Катартикон

Да протегнеш пръсти в мрака
Извор бездънен на вечна тъма
Трябва ли да строшиш душата
И да платиш висока цена
В безсилието и нищетата
Бледнее страст и няма дом…
Избрах причина, кожа и метал!

Огън в тунела – няма да взема
Насред пустиня – не искам вода
Ръка от приятел аз ще приема
Да го измъкна от калта…

Изгубих надежда и потекло
Чужда пръст, далечни хора
В храм от черно облекло
Без спиране, без дъх, без умора
Презрях каприза – сив и стар
Живях в бедност със своя блян
Избрах причина, кожа и метал!

Без огън мога и без вода
Избрах причина и метал
Без глътка въздух и без земя
Избрах причина и метал!

Изборът е свят!
Камък по камък, юмрук след юмрука
Без поза и страх
Да си достоен е участ!

Пресъхнал път, силна жажда
Далеч от лукса, дребнавостта
Не помня лукави лица!
Не плащам такава цена!
Избора няма да наруша
Своето име да променя
Избрах причина, кожа и метал!