Декември

Неотменимо свечерява
Нощ с ярки краски
Годината се смалява
Сред ледените ласки…
Времето се слива…
Бледи думи, снежни
Сякаш в миг – единствен и последен…

Събуждам се внезапно
За всичко веч е късно
Вратата – закована
Изглежда – изход няма…

Декември идва в бяло
Като живота късен
Спомени и радост
Глутници разкъсват…

Небето бавно слиза
С омаяни снежинки
Над сивите ми грижи
Над черните градини…
Мълчание от скреж
Пламъкът танцува
Сякаш в миг – единствен и последен…

Гаснат вече – синьо, златно…
Сърцето чезне в преспи сняг…
Звездите падат... като рояк
Магия зимна… ме окова…